кварц

1,593 / 5,000
Кварцът е познат и ценен още от праисторически времена. Най-древното известно име е записано от Теофраст през около 300-325 г. пр.н.е., κρύσταλλος или кристалос. Имената на сортовете, планински кристал и Bergkristall (немски), запазват древната употреба. Коренните думи κρύοσ, означаващи леденостуден и στέλλειυ за свиване (или втвърдяване), предполагат древното вярване, че кристалос е постоянно втвърден лед.

Най-ранното печатно използване на „querz“ е публикувано анонимно през 1505 г., но се приписва на лекар от Фрайберг, Германия, Улрих Рюлейн фон Калбе (известен още като Rülein von Calw, 1527 г.). Агрикола използва изписването „quarzum“ (Agricola, 1530), както и „querze“, но Агрикола се позовава и на „crystallum“, „silicum“, „silex“ и silice“. Tomkeieff (1941) предлага етимология за кварца: „Саксонските миньори наричат ​​големите вени – Gänge, а малките кръстосани вени или струни – Querklüfte. Наименованието руда (Erz, Ertz) се прилага за металните минерали, пустата или за жилищния материал като цяло. В Erzgebirge сребърната руда често се намира в малки напречни вени, съставени от силициев диоксид. Възможно е тази руда да е била наричана от саксонските миньори „Querkluftertz“ или руда с кръстосани жилки. Такава тромава дума като „Querkluftertz“ може лесно да се съкрати до „Querertz“ и след това до „Quertz“ и в крайна сметка да стане „Quarz“ на немски, „quarzum“ на латински и „quartz“ на английски.“ Томкейф (1941 г., q.v.) отбелязва, че „quarz“ в различните му изписвания не е използвано от други известни съвременни автори. „Кварц“ се използва в по-късна литература, отнасяща се до минния район на Саксония, но рядко другаде.